„АХИЛ, НЕПОБЕДИМИЯТ” („АХИЛЛ НЕПОБЕДИМЫЙ”)
Добри Александров Димитров/ Жотев (1921-1997 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Михаил Воробьёв
Добри Жотев
АХИЛ, НЕПОБЕДИМИЯТ
Върнете времето!
Единствено така ще може
това, което беше,
да се стопи, като че никога
не е било:
Убитите
да дишат неубивани,
а сринатият град,
красив и никога несриван,
да вдига бойници приоблачни,
достоен като истина.
Върнете времето!
И с него Диомед, Аяксите,
Патрокъл, Одисей
и бронзовата рат,
настръхнала за бой
със Троя.
И мене с тях върнете!
Ахил жадува за това!
Ахил!
Единствено така ще мога
да вдигна ръст
пред разгневените лица
на своите
и да им кажа
неказаното някога:
„Велики Агамемноне,
царю на златната Микена!
И ти,
владетелю на Спарта!
Аяксе мой, по сила равен с мене!
Защо обухме посребрени калци
и щитове облактихме?
Чутовна слава ли ни блазни?
Но слава ли е меч да вадиш,
когато меч
срещу ти не повдигат?
На шир и длъж
с подобна слава
гордее се светът
за негов вековечен срам
и моя мъка!
Устата не –
сърцето ми говори!
Свалете дългометни копия
и мечове разпасвайте!
А корабите бойни –
да греят те
във слънчевите пристани!
И победилото Добро
да легне кротко за отмора
във сгънатите им платна
и там да засънува
най-светлия си сън!
Неправи сме! Това е всичко!
…Послушайте Ахила!
Години ще се брани Троя.
Години дълги.
Накрай
ще я превземем с подлост.
Така
по висша справедливост
ще увенчае Мерзостта
победното ви поражение!
Патрокле,
най-скъп приятел мой,
ще бъдеш ти убит.
Аяксе, твоята съдба
ще бъде много по-ужасна –
ще бъдеш мъртъв приживе,
загубил своя разум.
Царю Микенски,
когато се завърнеш във Микена,
ще бъдеш умъртвен
предателски
във своя дом
от своята жена…
Приятели прославени,
пред изпитание стои
чудесната ви слава.
Спасете я!
И моята спасете!
Защото аз, Ахил,
когото още отсега
наричате непобедимия,
ще бъда между всички ви
наказан най-жестоко
с поражения.
Като в тревожен сън ги виждам:
Могъщия и храбър син
на Аксий
ще насека със меча си и
ще хвърля във река Скамандър,
и без това
препълнена със трупове.
Но разпиления му труп,
преди водите да го глътнат,
ще се възправи като жив
и ще ми каже мълчаливо
какво е храброст
и какво – падение!
Младежът Лакаон –
дете Приамово –
ще пробода със копие.
Но неговият сетен стон
ще прокънти
в душата ми
и ще кънти така до века,
като победен възглас
на победилата
невинност!
И знайни и незнайни
ще пращам в царството подземно
на Зевсовия мрачен брат,
додето там
и аз отида
и проумея всичко…
Неизброими поражения!
От бледните води
на Лета,
които заличават паметта,
ще пия жадно
и няма пак
да ги забравя!
А най-голямото от тях,
а най-безумното –
победата над Хектор –
ще ми тежи
по-страшно и от Тартара,
където
и въздухът във гърлото
е бреме!
Пред погледа ми нескончаемо
ще се явява той –
защитникът величествен
на Троя,
с очи – два лъча мисъл,
с лице – небесна смесица
от мъжество
и от любов!
Войници на Елада,
върнете се!
И благословете Хектор –
недосегаемия бог,
наместо на Олимп,
родил се между хората,
за да докаже, че победата
е винаги
на правия, дори и победен!
…Ахил! Непобедимият!
Една измислица, в която
Елада ще повярва.
И Троя също.
И аз самият ще повярвам
и подлуден от нея,
след бойната си колесница
ще влача настървено
трупа на Хектор
за ужас на Приам,
на майка му Хекуба,
на Анромаха и троянци…
Проклети ще сте вие –
победоносци победени!
А аз най-много!
макар че в светъл миг
със тежък крак ще стъпя
върху гнева си
и тялото на Хектор
ще върна просълзен
на стария баща –
да бъде то погребано
от своите!
Единствена победа моя,
затрупана
от толкоз поражения!
С кои ръце ще я извадя?
Кому ще я показвам?
Ирония на вековете
ще бъде тя!
И много смешен вик
за милост!“
Върнете времето!
Добри Жотев
АХИЛЛ НЕПОБЕДИМЫЙ (перевод с болгарского языка на русский язык: Михаил Воробьёв)
Верните время!
Только так возможно
развеять прошлое,
как будто никогда
его и не было.
Убитые пусть снова жизнь вдыхают,
а град разрушенный –
опять красив и цел,
под облака подняв свои бойницы,
торжественный, как истина, стоит.
Верните всех:
верните Диомеда,
Аяксов, Одиссея и Патрокла,
верните в бронзовых доспехах рать,
готовую с троянцами
сражаться,
а с ними возвратите и меня!
Ахилл об этом просит вас.
Ахилл!
Верните, чтоб я смог
подняться в рост
перед разгневанными лицами
вождей
и им сказать,
что не сказал когда-то:
„Великий Агамемнон,
царь Микен!
И ты, владыка Спарты, Менелай!
Аякс могучий, равный мне по силе!
Зачем мы здесь, в сияющих доспехах,
с тяжелыми щитами на локтях?
Слепят ли нас мечты о славе?
Но разве славно – меч свой вынуть,
когда навстречу
меч не подымают?
Подобной славою, куда ни глянь,
гордится мир,
на вечный свой позор
и мне на муки!“
Молчат уста,
но сердцем говорю я:
„Разящие вонзите в землю копья,
снимите с пояса мечи,
а корабли морские
пусть греются на солнце
в мирных бухтах,
и победившее Добро
на отдых
в их паруса приляжет и увидит
прекрасный, светлый сон…
Неправы мы!
Послушайте Ахилла:
обороняться годы будет Троя,
покуда не возьмём её обманом.
Так Подлость уравняет с пораженьем
победу нашу громкую.
Патрокл,
приятель самый близкий мой,
ты скоро смерть найдёшь у этих стен.
Аякс несчастный, а твоя судьба
окажется ужаснее намного:
при жизни мёртвым станешь ты,
рассудок свой утратив.
Царь микенский,
когда назад, в Микены возвратишься,
предательски ты будешь умерщвлён
женой любимой
в собственном дворце.
Вы, славой упоённые друзья,
пред испытанием стоит
вся ваша слава.
Спасите же её!
Меня спасите!
Ведь я, Ахилл,
которого все вы
сегодня нарекли непобедимым,
наказан буду тяжелее всех.
Жестокие меня ждут пораженья.
Я, как во сне тревожном, вижу их:
сын Аксия,
могучий храбрый воин,
убит моим мечом и брошен мной
в реку Скамандр,
которую и так
из берегов выталкивают трупы.
Но, мёртвый, он, пред тем, как утонуть,
восстанет, как живой, и молчаливо
мне скажет,
храбрость что, а что паденье.
Вот юный Ликаон,
приамов сын,
моим копьём проткнут,
и стон его
отдастся эхом у меня в душе
и будет вечно в ней звучать с тех пор,
как правоты живой
победный возглас.
Как много их – известных и безвестных
отправлю в царство мрачное Аида,
покуда сам в него не опущусь
и не осмыслю всё…
бессчётны пораженья!
И жадно воду Леты буду пить,
чтобы пришло желанное забвенье,
но не смогу забыть их.
Никогда.
А самое великое из них,
А самое безумное –
победа
над Гектором,
что тяготит страшнее,
чем Тартар,
где и воздух в горле – бремя.
Опять, опять встаёт перед глазами
величественный тот защитник Трои,
чьи очи озаряет мудрость мысли,
на чьём лице соединило небо
любовь и мужество.
Воители Эллады!
Воздайте славу Гектору,
который,
достойный жить с богами на Олимпе,
среди людей родился,
чтобы жизнью
и смертью доказать:
победа будет
всегда за правым,
даже побеждённым.
…Ахилл. Непобедимый.
Злая ложь!
В которую Эллада будет верить.
И Троя тоже.
И я сам поверю,
и, ослеплённый ей, за колесницей
труп Гектора в пыли остервенело
влачить я буду
к ужасу Приама,
Гекубы, Андромахи,
всех троянцев…
Да будьте прокляты,
победоносцы!
И, прежде всех, – я сам.
Хотя, в миг светлый,
сумею преступить ногой тяжелой
свой гнев
и тело Гектора верну
несчастному отцу его, чтоб было
как должно похоронено родными.
Единственная в том моя победа,
заваленная грудой поражений.
Какими извлеку её руками?
Пред кем осмелюсь ею похвалиться?
Иронией веков она предстанет,
и будет крик о милости мой жалок!“
Верните время!